Нормално ли е да боледуваме понякога?

Надали има човек, който няма да се съгласи, че болестите са част от нашия живот и са нормални състояния, в които организма ни изпада – рядко или по-често.

Боледуването е нещо нормално и дали ще бъдем по-здрави, калени и издръжливи зависи и от това как преболедуваме!

Именно боледувайки, човек изгражда своя имунитет! Затова е важно да приемем, че това да боледуваме – ние или децата ни, от време на време е нещо нормално. Добре е и да знаем как правилно да преболедуваме.

По-надолу ще се опитаме да изложим няколко основни принципа за боледуването, като всеки един от тях си има своите изключения. Всичко това ще го споделим само и единствено, като едно мнение и повод за размисъл, като държим дебело да подчертаем, че самолечението е опасно за здравето Ви!

Първият принцип вече го споменахме – нормално е да се боледува. След това, нормално нещо е секрецията от носа (сополките), кашлянето и отхрачването също. В над 90% от случаите не трябва да влияем медикаментозно на секрецията от носа и кашлицата – по друг начин казано – имаме ли сополки, просто си ги бършем докато не отминат, кашля ли ни се – просто си кашляме и гледаме да се изкашляме добре – без да прекаляваме (тук изключението е за сухата магарешка кашлица и подобните на нея). Някога бабите на село казваха – кое е здравото теленце и куче през зимата – това, на което нослето е влажно (мокро). Секрецията от носа (сополките) са нещо естествено и нормално, особено в запрашена среда или атмосфера богата на микроби, бацили…, отделяйки секреция ние отмиваме тези микроби от дихателните ни пътища и не позволяваме те да залепнат по лигавицата и да проникнат в организма ни. Това е първата стена на защита на организма.

Следващият принцип е, че понякога се налага да боледуваме малко по-продължително! Да, в повечето случаи човек се разболява и оздравява за ден-два, понякога и за часове. Но да си припомним една друга поговорка – За колко време се оздравява от грип (вирусно заболяване)? Отговорът е: „С лекарства за 7 дни, а без лекарства за една седмица“. Тоест, понякога на организма ни му трябва време, за да се справи с причинителя на болестта (особено ако този причинител е нов за организма вирус, бактерия…. Нещо, с което организма ни до сега не се е срещал). На организма ни му трябва време първо, за да разбере, кой точно е причинителя и с какво трябва да се бори, след това да започне борбата с така наречения неспецифичен имунен отговор и му трябва още време, за да изгради своя специфичен имунен отговор. Най-добрият начин, по който организма ни може да се справя с болестите е, когато се бори специфично с причинителите (терминологията, която тук използваме е меко казано неточна и непрофесионална, но от друга страна целият имунитет, специфичен и неспецифичен, хуморален и клетъчен, неговото изграждане, регулиране … са прекалено сложни и не напълно изяснени, поради тази причина се опитваме да кажем нещата по по-разбираем и достъпен начин за широката публика, като сме наясно, че с нашия стил на писане ще подразним по-просветените, които са навътре в тази материя).

Ще се опитаме да обясним принципа на боледуването нагледно.

Организмът ни постоянно е изложен на външни влияния, а бактериите и вирусите са си винаги около нас; разбира се, при грипни епидемии, силно запрашен въздух нещата са още по-зле. Понякога нашите защитни сили намаляват, в следствие на преохлаждане, прегряване, пренатоварване, преумора, лошо хранене, недоспиване, и др. Всъщност това е съвсем нормално състояние на организма ни в което ние ставаме по податливи кум разболяване. В тези моменти организмът ни най-често се заразява с някакъв вирус, в последствие може да се добави бактериална инфекция, по-рядко още в началото е бактериалната инфекция.  При тази ситуация, ако организмът ни е в добро общо състояние и водим сравнително здравословен начин на живот, нямаме съпътстващи хронични заболявания, най-вероятно всичко ще премине с леко до средно неразположение, което ще продължи от няколко часа до ден-два. При тази хипотеза, най-доброто, което можем да направим за себе си, е да приемаме повече течности и да си „преболедуваме“ без каквито и да е медикаменти.

Следващият вариант е, когато организмът ни се срещне с нов, непознат за нас вирус и/или бактерия, нещо с което до сега организмът ни не се е срещал и няма изграден специфичен имунен отговор. При тази ситуация нормалната реакция и на „здравия“ и на „изтощения“ организъм са подобни. Организмът разпознава, че е инфектиран, но не успява да разпознае причинителя. Той активира и засилва неспецифичните си защити – бариерната (кожа, лигавица, епител на дихателните пътища…) и неспецифичен имунитет. Именно на тази неспецифична защита се дължи засилената секреция от носа и понякога от очите (сополки, сълзене), възпаление на лигавицата (запушеният нос), кашлицата (ресничестият и жлезист епител на бронхите и трахеята засилват секрецията и се опитват да „отмият“ причинителите на заразата, именно това ни кара да кашляме и отхрачваме). През този етап на разболяването, най-доброто, което можем да направим, е да приемаме повече течности, умерено движение и да си бършем сополите и да си слагаме ръката пред устата, като кашляме и разбира се, да не приемаме никакви медикаменти. Добре е да разберем, че в този етап секрецията, кашлицата, неразположението ни и леката температура са нещо нормално и е добре да го изтраем.

(За организма е приоритетно да изгради специфичен имунен отговор към даден непознат причинител; именно поради тази причина, организмът ни, дори и да може да се справи бързо, използвайки неспецифичния имунен отговор с непознатия причинител, той няма да го направи, а ще тръгне по по-бавния път – изграждане на специфичен имунен отговор). По тази причина, гореописаното състояние може да продължи от ден до 3-4 дни, през което време организма ни ще разпознае причинителя и ще започне изграждането на специфичен имунен отговор.

Вторият етап започва с рязко повишаване на температурата, при възрастни 38 -39 градуса, като при деца може да достигне и до 40. При този етап е добре да изтраем поне няколко часа високата температура, преди да използваме някакъв медикамент. за да облекчим състоянието си и да свалим температурата . В зависимост от инфекцията, както и от състоянието на организма ни, температурата може да започне да спада сама след час-два, а понякога и чак след 6-7 часа. При тези, които не успеят да изчакат температурата да спадне сама и приемат някакъв антипиретик, разбира се, след като са издържали поне няколко часа високата температура, ще успеят да свалят температурата също. Този втори етап е най-тежкия, но е сравнително кратък, от няколко часа – до ден-два, като цикъла с високата температура се повтаря от веднъж до три-четири пъти.

Третият етап е вече етапа на оздравяването. Той може да отсъства, но ако го има продължава от няколко часа до ден-два и се характеризира с отпадналост и ниска температура.

Четвъртият етап също може почти да отсъства или да продължи дори до седмица и повече. През този етап ние сме практически здрави, но продължаваме да имаме една секреция от носа, както и отхрачваща кашлица. Сега ще обясним, защо през този етап е нормална секрецията от носа и отхрачващата кашлица – това се получава най-често, когато инфекцията е била от вирус, който инфектира различните видове епителни клетки на дихателните пътища, синусите,…. Разпознавайки инфектираните клетки и изграждайки специфичен имунен отговор организмът унищожава всички инфектирани клетки. В следствие на това унищожаване по нашите дихателни пътища се получават множество ранички. Вирусът, причинил заболяването, вече го няма, но за сметка на това имаме ранички по нашето гърло, синуси, трахея и бронхи, които са „входна врата“ за всички вируси и бактерии, които се намират около нас – във въздуха, който дишаме. Сега да си представим една малка раничка на ръката и колко време й е необходимо на нея да оздравее. Подобно е положението и с раничките ни по дихателните пътища, ако не и по-лошо. Та на тези ранички им трябва време да зараснат, през това време организмът ни, за да се предпази от повторна зараза, отделя обилно количество секреция и ние продължаваме да си кашляме и да ни тече носа и най-доброто, което можем да направим за себе си, е да продължим да си кашляме и да си бършем сополите, докато те не си отминат сами!

Всичко описано до тук са отделни частни случаи, които с лабораторни изследвания могат да бъдат лесно диагностицирани или отхвърлени. И пак подчертаваме: самолечението е опасно!

Благодарим Ви за вниманието! Имате възможност да коментирате, задавате въпроси, или просто да споделите мнение или опит.

Тинго
Авторски текст. Може да бъде копиран, цитиран в други публикации само, ако се посочи източника.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s